Sola fide (от латински: „само чрез вяра“, „само от вяра“) описва основен елемент от доктрината на Реформацията за оправданието и е богословски принцип на църквите, произлезли от Реформацията. Той изразява убеждението, че човек постига вечен живот само чрез своята вяра[1]. Sola fide може да се намери още преди Реформацията, например у Тома Аквински[2].
- ↑ Wilfried Joest: Dogmatik. Band 2: Der Weg Gottes mit dem Menschen (= UTB für Wissenschaft. Uni-Taschenbücher 1413). 2., durchgesehene Auflage. Vandenhoeck & Ruprecht, Göttingen 1990, ISBN 3-525-03264-1, S. 439.
- ↑ Horst Georg Pöhlmann, in: Evangelisches Lexikon für Theologie und Gemeinde. Band 3: O–Z. Brockhaus, Wuppertal u. a. 1994, ISBN 3-417-24643-1, S. 1855.